Хей, здравейте отново-
обаждам ви се от нищото.
Ето, аз пак съм готов 
да се втурна във всичкото.  

Във всичко, което го нямах,
а толкова много го исках,
за всичко, което мечтаех,
протягах ръце, зъби стисках.  

Тичах след него в безкрая, 
към забраненото, скришното.
За да видя какво е, накрая
попаднах пак насред нищото!

Празнота, свободна да прегърне всичкото.

Нищото, струва ми се, е преливането от пусто в празно. Понякога може и да е загубеното време. Както при нас, в България...