Отдавна, отдавна на тази земя
си живеят безкрилите хора-
тихо бродят, не вдигат глава
и с никой не искат да спорят.

Каквото им дава природата,
те вземат и много не питат-
такава била им породата-
срещу ръжен не смеят да ритат.

Ако някой опита да вдигне глава,
нещо различно поиска да стори,
не помага му никой и за беда
сам остава... Е, как да се бори?

Каква ти промяна, приятелю мой,
тук всеки е свикнал да лази-
те живуркат си в този застой,
оцеляват и... Бог да ги пази!

...и добре че се срещат единици поне, от вида на хвърчащите хора...да не би да ни спомнят, че и ний сме били от вида на хвърчащите хора..:)